Мъжете не знаят защо
Венцислав Енчев
Законът за чистотата на бирата, на немски Reinheitsgebot от 23 април 1516 г. приет в Бавария за да регламентира производството, търговията и ценообразуването с бира се празнува и сега в Германия, като ден на немската бира – Tag des Deutschen Bieres. Издаден в град Инголщат от баварският херцог Вилхем IV /1493-1550/ законът е отговор на многобройните оплаквания от безобразията на пивоварите, освен това цели да осигури снабдяването с храна, като по-ценните пшеница и ръж са запазени само за производство на хляб. Законът не съдържа разпоредби относно бирените дрожди, тъй като по онова време ферментацията протича спонтанно под въздействието на диви местни дрожди. Този закон е станал почти легендарно предание и често се използва в рекламни кампании, поради което по долу представяме целият текст на закона на немски и в превод.
Законът разпорежда бирата да съдържа само следните компоненти – малц, хмел, мая и вода. Противно на общоприетите схващания законът се прилага с множество изключения и все пак допуска използването на пшеница, хвойна и кимон при производството на бира. През 19 век забраната да се използват други съставки освен малцов ечемик и хмел, отново се въвежда в други закони : Biertarifs от 19 май 1865 г. и Malzaufschlagsgesetz от 1868 г.. През 1906 г. райнхайтсгебот се прилага на цялата територия на Германската империя, а след Първата световна война всички правила относно бирата са регламентирани със Закона за налозите върху бирата, като закона има две редакции от 1952 г. и 1993 г.
Съдът на ЕИО през 1987 г. отменя забраната за използване на името „бира” за напитки произведени сдобавки, като противоречащи на договорът на ЕИО. В Германия действието на това решение се признава само по отношение на вносните бири и за бирите произведени от немски пивовари за износ През 2005 г. по иск на една източногерманска пивоварна, произвеждаща бира шварц, Федералният административен съд постанови, че бирата съдържаща захар е също бира. В мотивите си съдът постановява, че строгите правила „не служат на здравето на потребителите и тяхното значение се свежда единствено до „запазване на традицията”.
Дали почти митичният характер на този закон е случаен, защо толкова често е заобикалян и атакуван и защо разпоредбите му присъстват в по-късното законодателство. Случайно ли е това? Какво отношение има това към бирата и здравето на хората ?
Нека кратко и ясно анализираме положението тогава и сега.
Пивоварите и тогава и сега се проявяват като – видни алхимици. Добавят за приятна горчивина – пелин, за полезност – лайка и алое, ечемиченият малц заменят с картофено нишесте, пшеничено и царевично брашно. Запазени са документи, че добавяли към бирата бича жлъчка и дори прах от кости на екзекутирани престъпници. Разбира се, че при такива гадости, редовните консуматори на бира се разболявали и бързо умирали. Това довело и до появата на въпросния закон. Наказанията за изчистване на бирата били свирепи – затвор, доживотна тъмница, за особено тежки случеи – на кладата. Законът формално никога не е бил отменен и действа и днес, повечето баварски пивоварни го спазват и сега. Но технологиите са си технологии – френските пивовари съобщиха, че могат да произведат бирена напитка от дървени стърготини на прасковено дърво само за 30 часа ферментация. Известни са млечна, кафена и никотинова бира. За устоичивост срещу разваляне още в Царска Русия са и добавяли борна киселина, а за прословутата пяна – глицерин.
В социалистическа България са налице присъди на кръчмари, които към алуминиевите бъчви с наливна бира, са наливали вода и веро за пяна и горчивина, като разликата в цените между двете течности, разбира се – са присвоявали.
Днешните пивовари са още по-напред в технологията и „радват” консуматорите на бира с всякакви ментета. Малц и хмел са скъпи суровини, такива количества бира не могат да се произвеждат само с тях, затова масово се използва – царевично, соево оризово нишесте, като се влагат всякакви овкусяващи и консервиращи добавки.
По отношение на здравето, изследванията показват, че бирата далеч не е полезна.
На първо място. Обратно на прочутата реклама, изследванията и обикновения житейски опит, и наблюдателност показват точно обратното – бирата не е питие за мъже. От всички алкохолни напитки най-зле на мъжкото в мъжа влияе имено бирата. Науката е категорична, че консумацията й намалява синтеза на мъжкият полов хормон – тестостерон.
Тестостеронът е стероиден хормон, които се синтезира от тестисите, а в малки количества от надбъбречните жлези. Играе ключова роля за здравето и доброто физическо състояние на мъжете. Сексуалната активност, мускулната маса, енергията, производството на еритроцити и защита срещу остеропороза зависят от концентрацията на хормона. Ниските нива тестостерон в кръвта водят до наднормено тегло, , депресия, сърдечно заболяване. Нивата на тестостерон нормално спадат с възрастта и при мъжете на 75 г. те са 65% от тези на младите мъже. Консумацията на бира, обаче намалява именно синтеза на този мъжки полов хормон. Това води до феминизация на мъжете, развиват се женствени черти, появява се импотентност.
Мъжката активност, волевите качества, стремежът към победа, естественото лидерство изчезват. Днес виждаме едни безволеви същества, които лежат по диваните с дистанционно и чаша бира в ръка и бирено коремче между краката. Раздразнителни, като жени, с разширени тазове, увиснали тлъстинки вместо мускули, увеличени гърди.
На второ място. Всички алкохолни питиета са вредни за организма, но най-вредни са слабо алкохолните , твърдят учените, начелно място стои бирата, защото човек лесно свиква с нея, дори има термин – бирен алкохолизъм – тя предизвиква отделяне на хормона на щастието – допамин. Зависмимостта от бирата възниква 4 пъти по-лесно отколкото зависимоста от водката. По съдържание на вредните за организма метанол и алдехиди може да се сравни с водката и ракията. Зависимостта бързо серазвива в психическо заболяване, при което човек консумира ежедневно, а страстно отрича, че е зависим. Точно защото е евтина, вкусна с храната и ниските градуси, борбата с бирения алкохолизъм е далеч по-трудна от колкото с твърдия и откровено неприятен навкус алкохол.
Хмелът от който се произвежда бирата има безспорно полезни свойства, но неговите смоли са канцерогенни. Световната Здравна Организация посочва, в своите доклади, че редовната консумация на бира сериозно покачва риска от рак на дебелото черво, а съдържащият се в нея кобалт разваля стомаха и хранопровода. Солити и тежките метали съдържащи се в бирата променят ендокринната система – образува се вещество което подтиска отделянето на тестостерон. Мъжете се феминизират. Жените, които редовно пият пък получават – груб глас и бирени мустаци. Бирата съдържа фитоестрогени – по химическа структура близки до женскитеполови хормони, но те не са хормони нито на растенията, нито на човека.
На всичко отгоре, бирата е силно вкиселяваща организма напитка ph 5.0.
В заключение, бирата дори и тази произведена по Закона за чистотата на бирата не е сред полезните за здравето напитки, тази пък която е сега на пазара е вредна за мъжкото в мъжете, а на всичко отгоре лесно води до пристрастяване.
Оригиналният текст на закона с превод на български
Wir verordnen, setzen und wollen mit dem Rat unserer Landschaft, daß forthin überall im fürstentum Bayern sowohl auf dem lande wie auch in unseren Städten und Märkten, die kein besondere Ordnung dafür haben, von Michaeli bis Georgi ein Maß (bayerische = 1,069 Liter) oder ein Kopf (halbkugelförmiges Geschirr für Flüssigkeiten = nicht ganz eine Maß) Bier für nicht mehr als einen Pfennig Münchener Währung und von Georgi bis Michaeli die Maß für nicht mehr als zwei Pfennig derselben Währung, der Kopf für nicht mehr als drei Heller bei Androhung unten angeführter Strafe gegeben und ausgeschenkt werden soll. Wo aber einer nicht Märzen-, sondern anderes Bier brauen oder sonstwie haben würde, soll er es keineswegs höher als um einen Pfennig die Maß ausschenken und verkaufen. Ganz besonders wollen wir, daß forthin allenthalben in unseren Städten, Märkten und auf dem Lande zu keinem Bier mehr Stücke als allein Gersten, Hopfen und Wasser verwendet und gebraucht werden sollen. Wer diese unsere Anordnung wissentlich übertritt und nicht einhält, dem soll von seiner Gerichtsobrigkeit zur Strafe dieses Faß Bier, so oft es vorkommt, unnachsichtlich weggenommen werden. Wo jedoch ein Gauwirt von einem Bierbräu in unseren Städten, Märkten oder auf dem Lande einen, zwei oder drei Eimer (= enthält 60 Maß) Bier kauft und wieder ausschenkt an das gemeine Bauernvolk, soll ihm allein und sonst niemandem erlaubt und unverboten sein, die Maß oder den Kopf Bier um einen Heller teurer als oben vorgeschrieben ist, zu geben und auszuschenken.
Gegeben von Wilhelm IV.
Herzog in Bayern
am Georgitag zu
Ingolstadt Anno 1516“
Превод на български на „Закона за чистотата на бирата от 1516
„Ние постановяваме и обявяваме публично заедно със Съвета на нашата земя, че отсега нататък по цялата земя на херцогство Бавария, а също във всички градове и тържища, за които няма специални правила, от Архангеловден (29 септември по католически стил) до Гергьовден (23 април по католически стил) една кварта (на нем. Maß – баварска мярка за течност равна на 1,069 литра) или една глава (на нем. Kopf – полусферична купа, съдържаща малко под 1 литър) бира да не се продава повече, отколкото за един мюнхенски пфениг, и от Гергьовден до Архенгеловден една кварта бира да се продава за не повече от 2 мюнхенски пфенига, а една глава – за не повече от три хелера (хелер е монета на стойност около половин пфениг), под страх от наказанията, посочени по-долу. Ако някой не вари мартенска бира, а вари друга, или я прави по-различно, то тя не може да се продава за цена по-висока от 1 пфениг за кварта.
Освен това искаме да подчертаем, че отсега и за в бъдеще във всички градове, пазари и в цялата страна, за варенето на всяка бира трябва да се използват единствено ечемик, хмел и вода. Който съзнателно пренебрегва или престъпва тази наредба, трябва да се наказва от съда с конфискация на бирата.
Но ако кръчмар купи една, две или три бъчви бира от пивовар в нашите градове, пазари и страна, а след това го продава на обикновените селяни, то само и единствено на този кръчмар е позволено и не се забранява да продава квартата или главата бира за един хелер повече от това, което е постановено по-горе.
Вилхелм IV,
херцог на Бавария,
Гергьовден,
Инголщат, 1516 г.“