Венцислав Енчев Борбата между мечът и везните или вечно актуалната история на Римската империя от III век

Осмислянето на мястото което всеки заема в юриспруденцията е основополагащо за нейното успешно съществуване. А от нейното успешно съществуване в крайна сметка зависи съществуването на държавите и народите. Това картинно е онагледено в изображението на Юстиция /римската богиня на Правото, на юриспруденцията, на дистрибутивната справедливост/, да не се бърка с гръцката Темида /която няма меч в ръката си, а само везни и е богиня на справедливостта, като философско-етическа категория/. Често срещания надпис под статуята й обяснява всичко по-добре, отколкото хилядите страници с лекции по теория на държавата и правото. IUSTICIA FUNDAMENТUM REGNORUM – Правото е основата на управлението.
Тази очевидност, като че ли убягва от погледа на съвремените юристи. Искаш да управляваш семейните отношения- пишеш Семеен кодекс, искаш да управляваш търговските отношения- пишеш Търговски закон. Звучи толкова дълбоко и същевременно просто и ясно, но има един момент в даржавата и правото, който винаги създава, да го кажем дипломатично – деликатни ситуации.
И това произхожда от изначалното противоречие между везните /правото, вроденото чуство за справедливост, ако щете съвестта/ и мечът /без който юриспруденцията би била просто морално пожелание, нещо като – да си жив и здрав, но не и ред, които ако не се спазва следва насилствена принуда/. Между тези, които мерят деянията и им дават тяхната правна оценка и тези, които налагат решенията винаги съществува изначално напрежение. Всеки юрист, които е имал отношения с „военизираните” ще потвърди това. Никъде по-добре не е унагледено това противоречие, никъде по-ярко и релефно не е очертано, отколкото в историята на Римската империя от IIIвек.
За историците, пишещи политическата история на държавите и народите, историята на Римската импрерия от от трети век, е пределно ясна – криза. Самата дума криза, обаче е гръцка и означава – съд. Всяка криза преди да се отрази в другите отрасли на обществото и държанввата започва първо като правна криза. Животът в империята се е отдалечил от златното време на принципата, но още не е достигнал до формулата на домината. Трети век започва със всеобхватни трансформации в държавата, като в началото всички те са в правни рамки, чрез закона и само и единствено възоснова на закона /управлението на Септимий Север/. При Каракала, мечът взема решителен превес над везните и действията му по-начало са противни на закона, като от юристите изисква просто да ги оправдават и озаконяват. При Макрин, везните вземат връх, за кратко, като организират убийството на Каракала, но самостоятелно не могат да се задържат на власт. При Хелиогабал, юристите въобще са в немилост, за да се стигна до крехкото възстановено равновесие при Александър Север. След него, обаче се стига да междинната формула на военната диктатура, когато единственият закон става мечът. Или ако ни е позволено да се изразим картинно, Юстиция няма вече везни, а на тяхно място е поставила още един меч. Ето как този период на империята най-ясно очертава борбата между мечът и везните в юриспруденцията, и именно в това е кризата, до самият край на века, когато знаменитата Бейрутска школа открива формулата на домината.
Ако се вгледаме детайлно в историята на IIIвек ще видим, че или мечът убива везните /императорът – преторианските префекти, повечето от които са юристи/ или везните са принудени да убият меча /преторианските префекти организират заговор срещу императора/. Нещо немислимо през златният IIвек, когато всички императори, с изключение на злополучният Комод умират от естествена смърт, а същото важи и за преторианските им префекти.
Да пишеш историята на държавите без да познаваш юриспруденцията им, от съответният период, означава да правиш незнанието за тях по-голямо от знанието. Историци, които не ползват юридическите извори от съответната епоха са най-малкото несериозни. Да онагледим този принцип с пример, от историята на една друга империя – нима всеки, които е запознат с данъчните закони в Османската импреия и по-специално данъкт джизе /налаган въз основа на сура 9,29/ ще нарече това …присъствие. За разлика от кръвният данък, джизе /или харач/ е събиран през цялата османска история. Но да се върнем към темата.
Още през II век конфликта между мечът и везните се очертава при управлението на Нерва. Императорът-юрист не се разбира с военните и след две години самостоятелно управление е принуден от тях да си посочи приемник. При Марк Аврелий се появява една ключова за по-нататъчното развитие личност – Квинт Цервидий Сцевола. Сцевола създава не само школа, от която излизат юристи първи кадри в държавата, не само е член на императорският съвет, Сцевола създава школа от която излизат ключови юристи, държавници и дори теолози за цялата човешка история.
Ще започна с теолога Квинт Септимий Тертулиан, апологет и първият автор на християнска литература на латински език. Роден в Картаген син на римски офицер, следва право и цял живот работи като адвокат без да се стреми към държавни длъжности.
Възпитаник на Сцевола е Тарутен Партен, специалист по военно право и преториански префект. Септимий Север – император. От неговата школа излизат четирима от общо петте юриста обявени за велики от император Теодосий Втори, създателят на Магнаурската школа. С указ на Валентиниан Трети /426 г./, на техните съчинения е дадена силата на закон.
Емилий Папиниан /142-212/. Роден в Едеса, Сирия. Роднина на Юлия Домна, втора съпруга на Септимий Север. Според Historia Augusta, Папиниан, следва право заедно със Септимий Север в школата на Квинт Цервидий Сцевола. Негови ученици са Домийций Улпиан и Юлий Павел. От 205 г. Преториански префект. Придружава Септимий Север в провинция Британия /193-211/. Изпълнител на завещанието на императора. През 212 г. Каракала поръчва убиството на брат си – Гета. Папиниан отказва да го оправдае с думите : „Да се извърши убийство е много по-лесно, отколкото да се оправдае.”. Свален от длъжността претгориански префект и на свой ред поръчан и убит от Каракала. Автор на произведенията „Quaestiones” /”Въпроси” в 37 книги, „Responsa”/„Отговори”, „Definitiones”/”Определения” и De adulteriis /буквално – „Прелюбодейства”.
„Новият Александър” макар и често в конфликт с юристите, продължава политиката на баща си да се обгражда с големи юристи и да им възлага всички ключови длъжности в държавата. Марк Опелий Макрин, който заема поста, преториански префект след Папиниан е и юридически основоположник на криминалистиката и наказателния процес, чрез труда на един от подведомствените си служители, елина Калистрат – „De cognitionnibus” „За разследванията” . Този факт потвърждава думите на Дион Касий, че „Северите се стараеха да засилват елинският елемент в империята”. Конфликтът Каракала – Макрин /мечът – везните/, достига своята кулминация, с организирането на заговор срещу Каракала и обявяването на Макрин за император. Краткият престой на Макрин на престола не позволява да преценим, какво би станало, ако този юрист се бе задържал по-дълго на власт. Макрин, обаче не би могъл да се задържи дълго, поради обстоятелствата на своя произход, той е освободен роб, издигането си дължи изцяло на юридическото си образование, роден е в провинцията, за римският елит е кариерист и првеню, а за армията слаб водач /преториански префект е „военизирана”, длъжност, но легионите поначало не понасят „ченгета”, а да командваш армия не е за всеки.
Домиций Улпиан е сред основните юридически съветници на Септимий Север. След убийството на Папиниан, Улпиан се отегля, което от една страна е демонстрация на разномислие с Каракала, а от друга желание да посвети цялото си време на своите трудове. Всички те са написани имено по времето на Каракала. Истински енциклопедист на правната материя, Улпиан обхваща всички предшестващи по начин, че след него става практически ненужно да се връщаме към по- ранните юристи. На него дължим огромно количество цитати на съчинения изгубени за нас. При император Елгабал изпада в немилост и е изпратен на заточение. Приглушеното недоволство, противостоенето меч – везни преминава в открита враждебност чрез политическо преследване от императора Император Александър Север го реабилитира, а с него реабилитира и правото, като основа на държавата. Улпиан отстранява другите двама префекти Флавиан и Хрест, след което става фактически управник на държавата, един аналог на Макрин само, че доста по-школуван и не така афиширан. Само от 223 г. до нас са стигнали сто на брой императорски конституции- това е без прецедент в историята на империята. Улпиан поставя началото на юридическата база за реформи в държавата. Външнополитическите събития, обаче придават тежест на военните, а понеже задрасква обещаните от Елгабал привилегий на преторианците е убит в двореца 228 г. След него е трайно преустановена практиката преторианският префект да бъде юрист. Автор на Ad sabinum – Коментар към Ius civilae /51 книги/ и Ad edictum – коментар към преторският едикт в 83 книги.
Юлий Павел, член на императорският съвет при Септимий Север и личен негов секретар. На един етап е бил преториански префект, наред с Улпиан, продължил да заема длъжността и след убийството на Улпиан. Противостоенето император-юрист /меч-везни/, ясно се вижда от информацията, която Дион Касий ни дава за него. Юлий Павел си позволявал да критикува редица императорски конституции. Обосновавал тезата, че императорът също трябва стриктно да се подчинява на закона. Рядко се позовавал на други юристи, стилът му е афористичен, крайно изчистен и категоричен, юридическите му формулировки приличат по-скоро на математически формули Автор на почти 300 книги с юридически анализ, които се отличават с изключителна точност и енциклопедичен обхват на целият правен материал.
Последният от великите юристи, на тази епоха, а и въобще – е Херений Модестин, ученик на Домиций Улпиан. Той обаче никога не е бил на власт, ролята му се свежда до възпитател на сина на Максимин Тракиец, а при Гордиан III получил ius respondendi – привилегията да решава дела от името на императора. Участва в Дигестите на Св. Юстиниан Велики с 345 фрагмента. Извадка от трудовете му „Pandectae”/Всеобхватно”/, „Regulae”/”Правила”, „Differentiae” /”Отграничения”/ и „De excusatioiibus”/”За освобождаването от отговорност”. Превел и написал на гръцки коментар в пет книги, върху едикта на Каракала от 212 г. съгласно, който всички поданици на империята получават римско гражданство, явно предназначен за новите граждани на империята, които не знаят латински.
Парадоксално, но преди затъването на империята в безправие се появяват нейните най-изтъкнати юристи. Юстиниановата кодификация съдържа 1348 закона и 69 рескрипта – именно от периода 193-282 г. Съчиненията на Улпиан представляват 1/3 от Пандектите, на Юлий Павел 1/6, Модестин участва с 345 фрагмента.
От Модестин до края на трети век, Юстиция остава без везни, но с два меча. Единствен закон става военната сила. Последствията са известни – за около 70 години, на престола на кесарите се изреждат по-вече от 30 войнишки императора. Това ясно показва крайната нестабилност на императорската институция, фактическият разпад на империята, който застрашава съществуването на народите в нея.
В заключение можем да посочим, че от хармоничната дейност на везните и меча зависи успешното съществуване на държавите, а от там и на народите. Напрежението и конфликта между тези две страни на юриспруденцията винаги водят или са най-малкото знак за тежка криза в държавата и обществото. Криза, която може да бъде преодоляна само с връщане на хармонията между мечът и везните.
В самият край на века при Диоклециан /последен войнишки император и първи доминус/ започва въвеждането на държавната система на домината, завършена при Св. Константин Велики. Държавна система, която съществува в империята и сред европейските народи чак до буржоазните революции.
Тогава двамата най-видни юристи на Бейрутската юридическа школа Грегорий и Хермогениан започват издаването на кодекси. Codex Gregorianus съдържа императорски конституции от Адриан до края на трети век. Теодосий Втори прави решителен опит за кодификация не само на законите, но и на Правото. Опит завършен и доведен до съвършенство с Юстиниановата кодификация.