Борис Кирилов Христов е български певец (бас), работил през голяма част от живота си в Италия. Определян е като един от най-великите оперни изпълнители на XX век. Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив. От 1930 година пее в Хор „Гусла“, на който след 1940 година е солист.[1] През 1934 година присъства на изпълнение на Фьодор Шаляпин на ролята на Годунов в Софийската опера, което изиграва важна роля за засилване на интереса му към операта. През това време бъдещият маестро завършва гимназия, а през 1942 г. – и Юридическия факултет на Софийския университет.
Певческите умения и качества на Христов като солист на Хор „Гусла“ впечатляват мнозина и това става причина през май 1942 година той да получи стипендия от правителството (с личното участие и подкрепа от страна на цар Борис III) за обучение и специализация в Милано.
Международният успех на Борис Христов идва през 1950 година. На 12 февруари той за пръв път пее във венецианския театър „Ла Фениче“, а няколко дни по-късно изпълнява една от най-значимите си роли – на Мефистофел във „Фауст“ на Шарл Гуно, която получава широк отзвук в европейския печат. През май за пръв път пее крал Филип в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди, друга от най-популярните му роли.
През 1950 година получава покана да пее в нюйоркската „Метрополитън Опера“, но не е допуснат на територията на Съединените щати поради имигрантския закон на Маккарън, забраняващ издаването на входни визи на жители на държавите от Съветския блок, въпреки че не живее в България от десетилетие и фактически има разрешение за постоянно пребиваване в Италия. След отпадането на това ограничение Христов прави дебюта си в Съединените щати в операта на Сан Франциско. След това, въпреки многото покани от „Метрополитън Опера“, той така и не гостува там.
През 1951 година в „Сицилианска вечерня“ на Верди Борис Христов за пръв път пее с Мария Калас, с която често си партнират през следващото десетилетие. В края на 1953 година участва в получили широка известност записи на „Борис Годунов“, в които изпълнява и трите басови партии – на Борис Годунов, Варлаам и Пимен.[
През 1959 година Борис Христов записва четири грамофонни плочи с пълния цикъл от песни на Мусоргски, авторът на „Борис Годунов“. По собствените му думи: „Безпределната ми любов към гения на Модест Мусоргски ме накара да прегърна певческото изкуство.
В началото на 1960 година Христов участва в постановка на „Борис Годунов“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Николай Гяуров като Варлаам и Димитър Узунов като Самозванеца.
През цялото време на пребиваване в чужбина отношенията на Борис Христов с комунистическото правителство в България остават напрегнати и на моменти направо враждебни. На великия бас е отказвана входна виза за България. Христов открито и често е противопоставян на певци от България (Николай Гяуров, например) чрез интриги и задкулисни машинации. Стига се дотам, че Христов не е допуснат на погребението на баща си през 1961 г., като за пореден път му е отказана входна виза.
Борис Христов се завръща в България през 1962 година, за първи път от двайсет години. Посрещнат е на летището от стотици почитатели, присъства на юбилея на хор „Гусла“ и на конкурса за млади оперни певци. По време на това посещение той прави записи в „Свети Александър Невски“, дарява на правителството къщата си в София за създаване на музикален център и договаря превръщането на вилата му в Рим в Български център по изкуството, където преподава на млади български изпълнители.
След кратко отсъствие от сцената през 1964 година поради претърпян инсулт, през 1965 година Христов продължава кариерата си. През 1967 г. пристига в България за погребението на майка си. По това време участва в постановка на Борис Годунов при гастроли в Италия на Софийската опера – единственото му сътрудничество с този театър.

През 1970 година Борис Христов посещава Съветския съюз, подготвяйки участие в „Болшой театър“ като Борис Годунов, но се отказва, след като дни преди представлението диригентът Генадий Рождественски получава сърдечен пристъп. През следващите години участията на Христов все повече намаляват, заради различни здравословни проблеми.
През седемдесетте години на миналия век отношенията на Борис Христов с българските власти постепенно се затоплят. През 1976 г. той осъществява записи на албума „Български и руски църковни песнопения“ заедно с Българската хорова капела, а през 1978 година отново прави нови записи в храм-паметника „Свети Александър Невски“ с хора му. Тези песнопения се преиздават през 1983, 1987 и 1998 г. от „Балкантон“. Получава високи държавни награди, но никога не е допуснат да пее на българска сцена. Приключва кариерата си с концерт в Българската академия за изкуство и култура в Рим на 22 юни 1986 г.
Борис Христов умира в Рим на 28 юни 1993 г., но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Свети Александър Невски“ и е погребано в София.

Борис Христов – юрист по образование певец по призвание – определен за един от най-великите певци на 20 век