Затуй справедливостта, която в едната си ръка държи везната, с която отмерва правото, в другата има меч, с който го защитава. Мечът без везната е голо насилие, везната без меча е немощ на правото.
Рудолф фон Йеринг
Изглежда странно, но ако попиташ един съвременен юрист юрист, що е право, той няма да ти даде еднозначен отговор.
Да.
Няма универсална или легална дефиниция на правото.
За създателите на правната наука – римляните, то е основата на управлението, практическата част на етичната философия.Според Целз, „правото е изкуство за доброто и справедливостта“, то е сръчност, умение, да управляваш, да въвеждаш ред в междучовешките отношения. За късната римска юриспруденция, имплицитно е заложена идеята, че правото е аспект, ако изобщо може да се използва тази дума, на Бога.Правото с главно П е неделимо и немислимо без Бог. Държавата е създадена от Бога, а правото е езикът на който тя говори на своите граждани. Тове е езикът на добрата власт. Пандектите „Всеобхватните“ на Св. Юстиниан Велики, представляват истински канон на правото.
Този канон съществува и сега, макар, че отклоненията от него са преобладаваща част от днешната юриспруденция.
В по-ново време възгледите за правото се свеждат до следните основни групи :
Естественоправни теории
Позитивистки теории за правото
Идеалистични теории за правото
Исторически теории за правото
Социологически теории за правото
Психологически теории за правото
Реалистични теории за правото
Феноменологични теории за правото
Рудолф фон Йеринг е виден представител на т.нар. социологическа правна школа.
Рудолф фон Йеринг е представител на германската историческа школа и като такъв в ранния си период на теоретик на правото утвърждава понятието „юриспруденция на понятията“, а сетне и „юриспруденция на интереса“, които застъпва в т.нар. теория или доктрина на интереса, т.е. че зад упражняването на всяко право трябва да има признат от закона интерес. Йеринг също така създава и развива категорията „субективно право“ с което става един от най-значимите теоретици на правото в историята на правото.
Философията на правото при Йеринг
Йеринг схваща правото като система от социални цели, гарантирани принудително. Правото за него е законния порядък в живота, а държавата има за задача да обезпечи правния интерес на всеки. Този постулат е израз на обществения интерес. Без борба няма закон. Правото се развива в древни времена и в кървава борба между прослойки, класи и съсловия, които се стремят да изменят законите в свой интерес. Според Йеринг, в сравнителноправен и исторически ракурс, след прогласяването на правния принцип за равенство пред закона, борбата трябва да се съсредоточи не върху въвеждането на нови правни принципи, а върху контрола по спазването на тези, които вече са извоювани от обществото.
Нерешения въпрос от Йеринг е: ако субективното право е тъждествено на защитения или признат от закона интерес, то остава ли при загуба на интерес от упражняването му?
Трудове
„Духът на римското право на различните етапи от неговото развитие“ (1852);
„Борба за право“ (1872);
„Целта в правото“ (1878);
„Върхът“ (1882);
„Юридическа техника“;
„Смешното и сериозното в юриспруденцията“;
„За защитата на правото на владение“;
„Интерес и право“.
В България голям почитател на Йеринг е Кристиан Таков.