Венцислав Енчев
Правото – истинската религия и философия на римляните
Анализът на артефактите е основният метод с който съвремените историци работят за да попълват пъзелът на миналото да възстановяват картината на действителният живот, който са водили хората от миналите епохи. Думата Артефакт (на лат: artefactum – изкуствено направен; от arte – изкуствено, и factus – направен) е най-общо всеки изкуствено създаден предмет, продукт на човешка дейност. Видовете артефакти биват класифицирани най-често по произход или сфера на дейност, като археологически, социалени или културни артефакти. Археологията открива все новои и нови предмети или части от тях, чрез разкопки. Социални артефакти най-често за документи на определена група хора, които ясно отразяват тяхното поведение – типичен пример за социален артефакт е документа, от тях най-важна и значима е групата на юридическите артефакти, закони, управленски актове и съдебни решения. Културен артефакти са предмети на изкуството изработени от хора, както и литературни творби, те дават изключително пълнокръвна картина за живота на нашите предци – с какви проблеми са се сблъсквали и как са ги решавали.
Съвремените историци са почти единодушни, юридическите артефакти -правният модел, правната норма, правният термин са най-достоверното свидетелство, отражение на действителното положение на нещата или неопровержим аргумент за фактите на обективната действителност. Това е така защото Правото, във всичките му проявления, както сега така и тогава определя и решава реални проблеми и състояния на хората и между хората. Така че правният израз се търси от всички изследвачи на античната култура и история като сигурно доказателство в подкрепа на различни хипотези.
Към изследване на римската литература от гледна точка на правото в нейните сюжети пристъпват най-често романистите юристи и това е разбираемо, тъй като преките юридически извори за предкласическото и ранния период на класическото римско право са оскъдни именно историческите и художествени произведения носят информация за правния ред. Вярно е и обратното, информацията за правния ред носи и разкрива най-добре действителният смисъл на историческите събития.
В този смисъл съвместни изследвания на историци, филолози и юристи, са особено необходими за обяснение на историческите явления и техният смисъл, и това е тенденция в модерната историография от началото на миналия век, която се засили още по-вече през този. След достигането на общото разбиране, че обясненията на историческите събития с икономически причини е крайно несъстоятелно, да не казвам наивно. И наистина при един и същи икономически строи, при едно и също ниво на научно-технически прогрес, един град хора – далеч не голям, далеч не богат, завладява целият средиземноморски свят – с каква теория за търсенето и предлагането, лихвите и добавената стоиност да обясним това.
Въпросът е очевидно реторичен. На съвремениците, които са търсили обяснение за този исторически феномен и през ум е са им минавали икономически обяснения за това. Дали са разсъждавали по темата – определено, отговорът можем най- ясно синтезиран да намерим при Полибий „Всеобща история”. Кое отличава този град хора, иначе типичен полис, от гръцки тип, до такава степен, че да се превърнат в столица на циливизацията и то за хиляди години. Правото.
Принципът за съразмерното, за мярката, са по-древни от Рим, дори от Гърция, която най-точно го е формулирала, но само римляните въздигат и утвърждават този принцип като основен правен принцип, с който е пронизан всеки институт на тяхното право. Тъй като това начало е категория на етическата философия и правото е било разглеждано от римските юристи като дял от тази философия, може да се каже, че правото е оригиналната философия на римляните. Специфичният характер на римския дух, който е дух на народ, надарен с изключителни способности да твори и разработва право, който е оставил ярък отпечатък в живота и културата на римляните през целия период на общественото им развитие, е дал силно отражение в тяхната литература. Както ще видим по-нататък от анализа на юридически и културни артефакти – дори любовната поезия на римляните е изпълнена с юридически формули.
/Следва продължение/